Skip to content

Легализация и заверка

Публичните документи се признават в чужбина, ако са легализирани. Такива документи се издават от държавни институции.

Легализация означава, че документите, издадени от властите на определена държава или които са съставени с тяхно участие, отговарят на законодателството на тази страна. Цялата процедура е в заверка на подписа на деловодителя и печата на упълномощения държавен орган, както и в съпоставяне на съдържанието с изискванията на законодателството на страната, признаващо тяхната правна сила. Ако представите документа пред държавна институция, най-вероятно ще трябва да го легализирате.

Използването на апостил като форма за легализация на документи е регламентирано от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни официални документи, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г. Конвенцията предвижда единен начин за официализиране на определена категория документи (публични документи), предназначени за използване в чужбина – чрез поставяне върху самия документ или в приложете към него специално удостоверение – апостил.

Документи с апостил не се легализират от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано в съответната държава. Тези документи се признават от българските власти, когато върху тях е поставен апостил или прикрепен към тях в оригинален вид. Документите с апостил се признават и могат да бъдат валидни във всяка една от страните по конвенцията.

За държави, с които Република България има сключени двустранни споразумения за правна помощ и които съдържат текстове, освобождаващи документи от легализация с апостил, документите, издадени от чуждата държава, следва да носят печата на упълномощения в договора орган. Така издаденият документ се признава от българските институции и изисква само превод на български език и нотариална заверка на превода.

Заверен превод:

Писмени заверени преводи от български на чужд език се извършват от заклет преводач и се заверяват от дирекция „Консулски отношения“ на МВнР.

Писмени заверени преводи от чужд език на български се извършват от заклет преводач и се заверяват от български нотариус.

Заклет (заклет) преводач е физическо лице, упълномощено от Министерството на външните работи да превежда документи и други книжа

Списък на държавите, с които България има двустранен договор за правна помощ:

  • Австрия
  • Азербайджан
  • Албания
  • Алжир
  • Армения
  • Беларус
  • Виетнам
  • Грузия
  • Гърция
  • Испания
  • Италия
  • Йемен
  • Кипър
  • Китай
  • Корейска народно-демократична република
  • Куба
  • Кувейт
  • Либия
  • Ливан
  • Македония
  • Монголия
  • Полша
  • Румъния
  • Русия
  • Сирия
  • Узбекистан
  • Украйна
  • Унгария
  • Франция
  • Чехия
  • Словашка република
  • Сърбия
  • Босна и Херцеговина
  • Хърватия
  • Черна гора
  • Словения

Информацията е актуална към март 2025 г.
*източник: МВнР

Списък на страните членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни официални документи:

  • Австралия
  • Австрия
  • Азербайджан
  • Албания
  • Андора
  • Антигуа и Барбуда
  • Аржентина
  • Армения
  • Барбадос
  • Бахамите
  • Бангладеш
  • Бахрейн
  • Беларус
  • Белгия
  • Белиз
  • Босна и Херцеговина
  • Ботсвана
  • Бразилия
  • Бруней
  • Бурунди
  • България
  • Вануату
  • Великобритания
  • Венецуела
  • Гватемала
  • Германия
  • Гренада
  • Грузия
  • Гърция
  • Дания
  • Доминика
  • Доминиканска република
  • Еквадор
  • Ел Салвадор
  • Естония
  • Есватини
  • Израел
  • Индия
  • Ирландия
  • Исландия
  • Ниуе
  • Пакистан
  • Палау
  • Канада
  • Гвиана
  • Испания
  • Италия
  • Кабо Верде
  • Казахстан
  • Кипър
  • Киргизстан
  • Китай /за специалните административни региони Хонконг и Макао/
  • Колумбия
  • Южна Корея
  • Косово
  • Коста Рика
  • Латвия
  • Лесото
  • Либерия
  • Литва
  • Лихтенщайн
  • Люксембург
  • Мавриций
  • Северна Македония
  • Малави
  • Малта
  • Мароко
  • Маршалови острови
  • Мексико
  • Молдова
  • Монако
  • Монголия
  • Намибия
  • Никарагуа
  • Нова Зеландия
  • Норвегия
  • Оман
  • Острови Кук
  • Панама
  • Парагвай
  • Перу
  • Полша
  • Филипините
  • Руанда
  • Тунис
  • Индонезия
  • Португалия
  • Румъния
  • Русия
  • Самоа
  • Сан Марино
  • Сао Томе и Принсипи
  • Свазиленд
  • Сейнт Винсент и Гренадини
  • Сейнт Китс и Невис
  • Сейнт Лусия
  • Саудитска Арабия
  • Сейшели
  • Сенегал
  • Словакия
  • Словения
  • Сингапур
  • Суринам
  • Съединени американски щати
  • Сърбия
  • Таджикистан
  • Тонга
  • Тринидад и Тобаго
  • Турция
  • Узбекистан
  • Украйна
  • Унгария
  • Уругвай
  • Фиджи
  • Финландия
  • Франция
  • Холандия
  • Хондурас
  • Хърватия
  • Черна гора
  • Чехия
  • Чили
  • Швейцария
  • Швеция
  • Южна Африка
  • Япония
  • Ямайка

Информацията е актуална към април 2025 г.

Информация за пълния текст на Конвенцията можете да намерите на следния уебсайт:
https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/full-text/?cid=41

Информация за държавите членки и техните органи, упълномощени да издават удостоверение с апостил, можете да намерите на следния уебсайт:
https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=41